ЛЕКЦИЯ (html):     00t- Мини увод-резюме,   00s- Кратък увод-приказка;   01- Увод,   02- Основни понятия,
  03- Обзор религии,   04- Космогенезис,   05- Анатомия,     06– Медитация,   07- Хранене,   08- Вредности,
09- Здравна профилактика,     10- Лечение,      11- Лечебен глад, обсебване, карма,      12- Дом и бит,
13- Социална етика,   14- Наука,   15- Хуманитарни науки,   16- Образование,   17- Обществено устройство,
18- Експериментални изследвания, 19- История и приложения, 20- Плавен преход, заключение;
21- Допълнения;
        Home / Главна стр.

НЕО-ЕЗОТЕРИЧНИ (обединяващи наука и езотерика) ЛЕКЦИИ - Симон Живков
АЛТЕРНАТИВЕН  ПОГЛЕД на ВСЕЛЕНА, ЧОВЕК, ЗДРАВЕ, НАУКА, ОБЩЕСТВО

Лекция 7. ХРАНЕНЕ
v.3 (мар.10)
Word.doc- формат (брош. 12 стр. А5)
 
    Храната е основен източник на градивни вещества и на голяма част от енергиите необходими на плътното и фините тела. Затова към храната трябва да се отнасяме с уважение, но не и да я фаворизираме - съобразно древната мъдрост "Ям, за да живея, а не живея, за да ям".
   Необходимо, макар и не достатъчно условие за здраве, работоспособност, физическо и духовно усъвършенстване е правилното хранене. Без него е невъзможно постигане на по-високо духовно израстване. Голяма част (32%) от соматичните (не психични) болести са пряко следствие на лошо хранене. Храненето е пропуск за всички езотерични, йогийски и пр. школи. То изобщо не се обсъжда, или е непълно, неправилно и омаловажено. При високо духовно развитие е възможно обезвреждане на някои лоши храни, но по-разумно е да се подбират добри. Когато храната е езотерично качествена, добре подбрана и правилно комбинирана, ползата от нея е максимална, необходимото количество е минимално, вредата също е минимална.
   Уви, в конвенционалната диетология цари хаос от противоречиви правила, съображения и съвети, често коренно променяни, дори в противоположни. Много от тях са не просто неправилни, а грешни и вредни. Колкото и да звучи абсурдно, храната на съвременния човек в голямата си част е негодна за ядене. И не се подобрява, а се влошава. Задължителните изисквания безвредна и полезна, все повече се заменят с бърза, лесна, атрактивна и най-вече печеливша. Д-р Ат.Гълъбов често е краен, но правилно отбелязва, че се произвеждат вредни храни не само заради печалба от тяхната продажба, но и целенасочено увреждащи човека, с цел печалба от следващо лечение! Това е толкова абсурдно за здравия разум, че е трудно да му се повярва, обаче неверието не променя тъжния факт. Редица храни, добавки и "подобрители" предизвикват или влошават главоболие, задух, депресия, безсъние, хиперактивност при деца, загуба на вкус, разрушаване на ретината, ставни болки, склероза, епилепсия, тумори, рак, хронична умора, паркинсонова болест, диабет, синдром алцхаймер, левкимия и мн. др. Симптомите може да се проявят след години, но понякога само след часове. Медицинските изследвания, доказващи безвредност на такива вещества, са с некоректно заложени експерименти и/или манипулирани данни и резултати. Те са поръчани и платени от производителите им - това само понякога е написано, с много дребни буквички, в края, често маскирано като друга фирма. Или безвредноста е "доказана" чрез купени адвокати, съдии, законодатели. Много „Е”-номера, както и др. неясни наименования, са синтетични, генно модифицирани, нефтени деривати, извлеци от кости, очи, плацента, стомах на убити животни и насекоми и пр. и някои са много вредни; напоследък се използват нано-частици, които трудно се откриват и няма регламент за тях. А някои вещества просто не са написани на етикета.
    В промишлено развитите страни на почти всички животни дават растежни хормони (BST), антибиотици и др, които чрез млякото и месото попадат в човешкия организъм и водят до патологично затлъстяване и др. вреди. Доста вредни са и пестицидите, както и някои остатъци и съединения на изкуствените торове в растенията, най-вече когато са неподходящи и в прекалено количество.
      Затова чрез ЕзоИнфо проверяваме по-важните въпроси, но без престараване и вманиачаване.
     Вкусната храна е едно от украшенията на живота и не бива да се отказваме от това удоволствие – то е от основните, вградени в нас от боговете-създатели, за да поддържаме плътното си тяло. Обаче това се отнася за естествените храни – грешната диетика и стремеж за големи печалби, създават изкуствено вкусни храни, които нямат нищо общо с полезни и нужни. Храна абсолютно и обективно вкусна няма – много от храните са ни вкусни, защото сме свикнали с тях. Колкото по-рано отвикнем от вредните хранителни навици и привикнем с полезните, толкова по-добре.
    Тъмнинатно внушена безсмислица е, че полезното винаги е безвкусно, а вкусното непременно е вредно.
 
ХРАНИТЕЛНИ СЪСТАВКИ  [Отнносително значение за ППХ, в %] :
   Белтъчини (протеини) [10] – основно градивно вещество, но след разграждане до аминокиселини. Необходими са предимно на децата, възрастните се нуждаят от много по-малко, само за обновяване и поддържане на тъканите. Добри източници са ядковите плодове - бадеми, орехи, лешници, пистачио (шам фъстък), кашу; слънчогледови, тиквени, сусамови семки; леща; кашкавал, сирене, извара, пшеница и др. По неподходящи са в: месо; яйца; соя, фъстъци, зрял фасул и др.
    Въглехидрати – повечето се смилат до гликоза и др. прости захари, дават предимно химична енергия; имат 3 подвида: нишесте (скорбяла) [15] – в ориз, пшеница, царевица, овес; леща, зрял фасул; хляб, кестени, картофи, соя;
захари (гликоза, фруктоза, захароза и др) [10] – в захар, мед, сиропи, плодове;
целулоза [6] - регулира храносмилането, перисталтиката – в плодове и зеленчуци.
   Мазнини (прости липиди) [7] – резервен енерго-източник, разтворител, регулатор, топло-изолатор. Има ги в зехтин (маслиново олио - думата олио произхожда от маслина), слънчогледово, соево, царевично олио; краве, биволско и пр. масло; сметана; орехи, семена, млечни храни, маслини; в мас и лой, които не са добри за храна, както и повечето маргарини.
   Витамини [11] – био-катализатори, регулатори, разпределители, ко-ензими и др, жизнено необходими за всички дейности в организма; повечето се разпадат или деактивират при загряване – в плодове, зеленчуци, черен хляб, мляко, масло, жълтък, бирена мая, житни кълнове, черен дроб, месо.
   Ензими (ферменти) [2] – подпомагат храносмилането в тясна връзка с витамините, разпадат се при готвене; предимно в плодове, зеленчуци, семена.
   Минерали и микроелементи [3] – в строежа на скелета, като катализатори, активатори и др. – в мляко, сирене, жълтък, зърнени, ядки, зеленчуци, плодове.
    Жива вода [6] - основна среда и разтворител за цялото тяло – в плодове и зеленчуци.
-- Всяка от тези съставки има и съответна фино-материална и фино-енергийна част.
   Общ енерго-информационен (ЕИ) заряд на храната като цяло (хляб, домат, гювеч, банан) [25] – най-много в пресни плодове и зеленчуци; при готвени храни зависи от продуктите, от начина на приготвяне и особено от готвача – с колко и каква фина енергия (своя и космическа) е заредил храната.
   Обща фина и ЕИ структура [5] – много зависи от цялостта на храната, напр. да се гризе от цяла ябълка е по-добре, отколкото от нарязана.
   Значение по групи езотерични съставки:
плътни вещества - 32%,   химическа енергия - 30%,   фина енергия - 33%,   фина материя - 5%.
 
ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ.
    Повечето храни са сложни вещества и трябва да претърпят редица процеси на преобразуване, наречени храносмилане, за да станат годни за употреба от клетките. Само фината енергия се възприема почти веднага - 5 мин след поглъщането 1/3 е вече усвоена, 8% още в хранопровода, 57% в стомаха. Не е достатъчно храната просто да бъде нахвърляна в стомаха - това трябва да е в подходящо време, в добра комбинация между храните, в спокойно физическо и душевно състояние, добре сдъвкана. От храна, изядена на крак, притеснено, бързайки за някъде, може да има повече вреда, отколкото полза! Когато се храним според простите основни природосъобразни правила, не е нужно да мислим колко калории, наситени мастни киселини, холестерол и какво ли още не, има или няма в храната.
    Всяка храна трябва да отговаря на 4 условия: 2 задължителни – да е безвредна и да е полезна, 1 необходимо – да е вкусна, и 1 желателно – да е приятна, красива на вид.
    1-во главно правило: Суровата растителност (плодове, зеленчуци, ядки) е най-добрата, естествена храна за човека. Тя съдържа основните и най-необходими съставки в правилни пропорции и добро качество – много е желателно да бъде основа на всяко ядене и да е поне половината порцион.
    2-ро главно правило: Яде се всичко, което е вкусно, като се изключи неголяма група определено вредни храни; без да се преяжда или прекалява с някои съставки, и съобразно с първото правило.
   Термичната обработка унищожава голяма част от най-важното и незаменимо – "живата" биоенергия, живите ЕИ съставки, всички ензими и повечето витамини. Това не се разбира от стандартните диетолози, които оценяват предимно или само химичния състав на храната. Но да не се изпада във фанатизъм – месо, бобови растения, патладжани и др. не бива да се ядат сурови. Готвенето да се прилага за продукти, които не може да се ядат сурови или за разнообразие. Добре е напр. лука да се добави в края на готвенето, за 5-10 мин. и да си остане хрупкав; също и някои др. зеленчуци, които може да се ядат и сурови, както и олиото или зехтина. Хубаво е да търсим приятен вкус в нови храни и начини на приготовление, а не да робуваме на стари погрешни навици. Варенето уврежда най-слабо, следва задушаването, малко повече печенето, още повече пърженето. Обаче разликата не е голяма, макар че конвенционалната диетология анатемосва предимно пърженото.
  Суровоядството - хранене само със сурова растителност, може да се разглежда като крайност, която не е за препоръчване – правилно сготвената храна има полезни плътни, фини и ЕИ съставки, необходими на човека.
    Вегетарианството определено е за препоръчване - в края на лекцията са обяснени недостатъците на месото. Но не и фанатично отказване от всяка храна с животински произход, стига животните да са хранени правилно, без BST и др. химикали. Млякото - краве, овче и пр. е природно предвидено за растителноядни същества. Не са правилни мненията, че прясното мляко не е добра храна, или че не е подходящо за възрастен човек. Стига да не се прекалява (до около 0.6л/ден), то е чудесна храна, именно храна, а не питие. Повечето млечни произведения също са добри, както и квасеното мляко, ако е истинско, с лактобацилум, а не кашица от сухо мляко, нишестета и желатин. До 1-2 яйца седмично, както и по веднъж на семица рибено или пилешко месо или сланина е допустимо, но ако има определено желание за това.
    Стремежът да бъде към по-естествени продукти - отгледани без изкуствен тор, химикали, подобрители и пр, по-малко рафинирани; към просто хранене от малко на брой храни на едно ядене. Не бива да се увличаме по прекалено едри и лъскави плодове и зеленчуци – те обикновено са изкуствено подобрявани.
    В храната трябва да има достатъчно, макар и не прекалено, твърди съставки, които изискват добро сдъвкване. Така тя се омокря добре със слюнка, което е необходимо за правилното храносмилане, не се позволява прекалено бързо ядене, поддържа се дъвкателният апарат. Това е още една причина редовно да се яде салата, а да се отбягва каша, пюре и пр - с тях е добра салата от по-твърди сурови зеленчуци – зеле, моркови, карфиол. До 25% от фината енергия на храната се поема още в устата, което се осигурява от доброто сдъвкване.
    Туршиите (кисело зеле, краставички) са подходящи за зимно съхраняване и за разнообразие, но не могат да заменят суровата салата и не бива да се прекалява с тях. Неправилни са и двете крайни мнения – че са негодни за ядене и че са много добра храна. Някои полезни вещества – витамини, ензими се запазват доста добре, но ферментационните процеси вредят на храносмилането, макар и не силно. Стерилизираните (варени) зеленчуци в буркани (консерви) са готвена храна, а не туршия.
    Честото ядене на готвен спанак, лапад, коприва и някои други листни зеленчуци носи голям риск от оксалатни камъни в бъбреците, особено за някои хора, които са склонни към образуване на камъни. Обаче няма никаква опасност тези зеленчуци да се ядат сурови и те са чудесни за салата. Копривата се смачква предварително, най-добре с дървена лъжица.
    Напоследък има прекаляване със съвети да се поема много вода – тя трябва да е толкова, колкото му се пие на човек. Под 0.7-1л течности дневно може да има болестна или кармична причина. Освен в горещо, сухо време или усилена физическа работа, над 1.5-2л не е нужно, нито желателно – така се затрудняват храносмилателните и отделителни органи и целият организъм. Може да се използва слабо минерализирана вода, редувана или смесвана с филтрирана водопроводна вода. Най-добре от планински извор. Не е добре да се пие много вода или питиета по време на ядене и веднага след това, защото се разреждат храносмилателните сокове. Ако човек е жаден, може да пие вода преди ядене – това няма да развали апетита, както често се мисли, а ще го уравновеси - понякога човек е повече гладен, отколкото жаден, нахвърля се на храната, опитвайки се несъзнателно с нея да утоли и жаждата си и така преяжда.
    Разделното хранене е доста популярно, въведено от д-р Уйлям Хей, най-пълно описано и обяснено от д-р Хърбърт Шелтън. Стриктното прилагане на всички правила на Шелтън е доста трудно и не е необходимо, освен това би довело до известно изнежване на храносмилателната система. В популярната литература не винаги са правилно обяснени. Препоръките в тази лекция включват и по-важните правила на Шелтън.
 
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на храненетата през деня.
   Закуската е добре да бъде само от плодове, подбрани по вкус според наличните през сезона. Те изискват минимално стомашно смилане и се усвояват много бързо. Може да се добавят малко ядки, билков или шипков чай, плодов сок, понякога чаша кисело мляко, малко сметана. Ядки са орехи, бадеми, лешници, пистачио (в Бг неправилно наричано шам фъстък) - то е ядка от дървесен вид, както и кашуто - особена семко-костилка на крушовиден плод; често фъстъците погрешно се смятат за ядки, а те са бобово растение. Ако е нужно подслаждане - за предпочитане с мед или смесено с мед и захар. Закуската да е около 1 час след събуждане – храната не бива да се поема веднага след сън, а да се остави на организма време да превключи от вътрешно почистване, покой и отмора през нощта към дневна активност. Плодовете са и най-добро захранване след нощния глад.
    През зимата може да се използват сушени плодове – накиснати от предишната вечер в хладка вода, с малко мед (може и захар и лимонов сок) те стават чудесен суров компот. Освен това ябълки и банани има през цялата зима, круши – през повечето време. Добре е да не се смесват сладки по-нишестени плодове (банани, круши) с кисели (лимони, кисели ябълки, портокали). Обикновено киселият вкус е признак, че този плод още не е узрял и не става за ядене. Дори лимоните, когато са добри и узрели, не са много кисели, но те са по-скоро подправка или лекарство, отколкото храна.
   За обяд и вечеря основната храна трябва да бъде обилна салатата от пресни зеленчуци. Репички, марули, салатки, спанак, коприва, в отделни дни - пера кромид лук през пролетта. Домати, краставици, чушки, карфиол, магданоз през лятото и есента. През зимата най-подходящо е зелето, което може да се съхранява сурово до пролетта. Може да се добавят моркови, червено цвекло, настъргани ряпа, целина (кервиз), алабаш; да се подправят с магданоз, листа целина, шарена сол и пр. Парниковите зеленчуци да се ползват ограничено, само за разнообразяване на менюто, а не като основна салата, но все пак са по-добри, от никаква салата.
   Заедно със салатата – черен хляб (типов, а не боядисан, нито с цели несмлени зърна), картофи, ориз, зеленчуков гювеч, качамак, овесени ядки, тиквички и т.н. За предпочитане е неполиран (кафяв) ориз; сирене, кашкавал, извара, мляко, яйца; орехи, бадеми, месо (ако все още се употребява), зрял фасул и пр. Хлябът може да се разглежда като отделна храна, не е задължителен на всяко ядене. Може да се добави супа от зеленчуци - зелен фасул, зелен грах, зеле и др; също чаша зеленчуков сок.
    Напр. вечерята на автора от юли до ноември обикновено се състои от салата домати, краставици, карфиол, печена и/ или сурова чушка, магданоз и пр, с щипка шарена сол, настъргано сирене и кашкавал, понякога лъжица зехтин или олио и 1-2 филийки типов хляб. Обичайната зимна салата - нарязано прясно зеле, понякога претрито със сол за да си пусне сока, с малко настърган морков или алабаш, ряпа, целина, парникова репичка и пр.
    Зрелите бобови растения – фасул, фъстъци и особено соя, не са добра храна и не бива да се използват често. Те съдържат по-малко нужни и повече трудно смилаеми белтъчини и др. по-вредни съставки, затова няма съществена полза от соеви заместители на месото. Вредата намалява, ако се изхвърли първата вода на зрелия боб, след като е врял 10-20 мин.
    Когато се желае следобедна закуска, тя може да е от плодове или лек сладкиш с чай, квасено мляко, айрян или плодов сок. В Англия обичайно се пие чай с кекс или бисквити в 5ч. За предпочитане е билков чай – за по-нервните от липа, жълт кантарион, маточина, мента; за меланхоличните, по-отпуснати – тонизиращ: джинджифил, жен-шен, арония, гинко билоба, шипка, роза, слез. Не е желателен чай с кисел или тръпчив вкус. Закуската да не е обилна, за да не пречи на вечерята.
    За предпочитане са местните плодове и зеленчуци, от региона където човек е роден и израстнал и с които е съобразено плътното му тяло. Може да се разнообрази менюто с покълнали житни или др. зърнени храни, семена, накиснато жито, овесени ядки, елда и пр, но не и покълнали или сурови бобови, люцерна и пр.
 
     Десертът не е задължителен, но ако има силно желание за него, не бива да се ограничаваме. Някои по-добри десерти са мед и медени халви и смески, небет-шекер, тиква и тиквени сладкиши, локум, халва, лимонови резанки и др.под, компот, сладко, конфитюр, сладолед. По-неподходящи са шоколади, сладкиши с кафе или много шоколад, много тестени, прекалено сладки и апетитни. И не бива да се прекалява със сладкишите. Какаото със специфичния си аромат се получава при ферментация на препечени плодове от какаово дърво и всичките му съставки са доста вредни.  Кафето не е за препоръчване, то също е от силно препечени плодове, по-безвредно е, ако се пие само кафе, може да се добави само мед. За някои хора е полезна смеска от мед, масло и кафе.
    Плодовете е желателно да не се белят, защото в кората има много полезни съставки. Но и не бива да си повреждаме венците с много твърди кори - на някои ябълки например; освен това в кората понякога има повече химикали поради пръскане против вредители.
     След плодова закуска е добре да минат 1-2 часа до следващото хранене, след обяд – 3-4 ч, след следобедна закуска – 2-3ч, от вечерята до закуската – 12ч. Много лош навик е да се яде непрекъснато, между основните хранения – чипс, дъвки, бонбони, бисквити, мляко, сокове и пр. Стомахът трябва да се остави правилно да смели предишната храна и да си почине. Това не се отнася за случаите на затруднено храносмилане – докато бъде овладяно, може да се яде през целия ден, на малки порцийки. Не бива да минава и твърде дълго време без храна – тогава организмът приема, че започва глад и се пренастройва за него, апетита още повече може да намалее и да се стигне до хронично недохранване и тотално изтощение. Особено ако има емоционални пречки – бърза за работа, да довърши задача; страх от напълняване; превъзбуденост по каквато и да било причина.
     Когато е трудно да се приеме само с плодове да се закусва, те може да се ядат половин до 1 час преди ядене, в по-малко количество.
     Плодове не са подходящи след готвена белтъчна храна – тя изисква дълго стомашно смилане, през което време плодовете ферментират, принудени дълго да стоят в стомаха заедно с нея. Също неправилно е ядене на кисели плодове заедно или след нишестена храна – киселината блокира отделянето на птиалин (ензим за смилане на нишестени храни), което хем затруднява смилането на основната храна, хем плодовете прокисват докато чакат нейното смилане.
 
Много е желателно да се изключат или минимизират:
  1) Силно вредните субстанции, дадени в допълненията, като аспартам (Nutrasweet)- Е951 (силно повишава апетита за сладко - в Coca Cola Light, Pepsi Light, дъвки и др), ацесулфам- Е951, мононатриев глутамат (MSG)- Е621 (придава вкус, стимулира апетита и води до затлъстяване) и много др.
  Но далеч не всички Е-та са опасни или вредни: Е300 е вит.C, Е330- лимонтузу, Е375- вит.B6, Е440 - пектин...
  2) Месо, особено отгледаното с растежни хормони (BST) – подробно в края на лекцията.
  3) Оцет, черен пипер, силно чеснови, люти, кисели и пр. остри подправки; обилните пикантни сосове и запръжки. Названието подправка показва, че тя трябва да подобри основната храна, а не да унищожи естествения й вкус и аромат. Оцетът, който е прокиснало вино, е недопустимо за ядене вещество; малко по-безвреден е ябълковият оцет. Ако много се желае, най-добре е да се използва лимон, следва туршия - кисели краставички, кисело зеле.
  4) Маргарини и др. хидрогенизирани и синтетични мазнини.
  5) Генетично модифицирани храни, стига да се знае кои са такива, а и вредата малко се пресилва.
 
Препоръчително е да се ограничават:
  1- Бял хляб, тестени и др. произведения от фини бели брашна.
  2- Твърде тлъсти и пикантни храни; синьо сирене, бри, камамбер и пр.
  3- Яйца, соя, зрял фасул, фъстъци и пр.
  4- Чесън - това е едно доста контраверзно растение, което не е храна а лекарство. Учителят П. Дънов казва, че чесън се яде само когато човек е болен, в много йога-школи той е забранен. Обосноваването на някои, че е естествен продукт е смешно – в природата има изобилие от растения, негодни за храна на човека, някои отровни, вкл. смъртоносни. Чесън може да се яде само суров, по 1-2 малки скилидки, по-добре пресни пера, през 1-2 дни, на вечеря, когато има нужда – настинка, зараза; при масова епдемия и всяка вечер. През останалото време е достатъчно веднъж на 1-2 седмици, само при вътрешно желание. Именно в тези малки дози са полезни фитонцидите, антибиотиците, етеричните масла и многото други съставки. В по-големи дози, както всяко лекарство, е вреден, а в прекалено количество (1-2 глави) е опасно отровен. Освен това е убийствено неприятен за околните хора, а е недопустимо за духовно растящ човек да причинява неприятности на околните. Голяма част от тази лоша миризма е поради наличие в организма на някои нечистотии, които чесънът разкрива, индицира.
  5- Кромид лук – много особено растение-лекарство. Изсмуква и акумулира вредни микроорганизми от околното пространство - една глава в средата на стаята, с няколко среза от към перата, предпазва обитателите от масови инфекции за 5-6 дни (освен ако са им персонално или лечебно необходими; няма да помогне и при НЗВ). Затова не бива да се яде суров престоял срязан лук (не се отнася за перата). Лук може да се яде само отделни дни, при индивидуално желание, максимум една малка главичка (до 3см) или няколко пера. Но няма проблеми да се яде готвен, даже печеният е лекарство за много хора.
 
Някои грешки
    Много неправилно е оценяване на храните по калоричност, при това определяна чрез изгаряне и измерване на отделената топлина. Меко казано абсурдно – в организма се извършват сложни био-химични и ЕИ процеси, а не горене. Човек не е печка, нито храната въглища.
    Напоследък все повече се разпространява манията към ниско-маслени и обезмаслени храни. Това е било принудително въведено, за да се намали поне явната видима вреда – патологично затлъстяване, от остатъците от растежни хормони в месото и млякото. Опит за компенсиране на една огромна вреда с друга! Правилното решение е да се прекрати употребата на растежни хормони. Никак не е лошо в храната да има естествено олио, масло и сметана, стига да не се прекалява. Холестеролът е полезна хранителна съставка, ако не е в прекалено количество, както всяко нещо. Именно даденото от природата (боговете) количество и качество мазнини в естествените продукти е правилното. Смешно и наивно е човек да се мисли за по-умен от тях и да го "подобрява".
    Няма нищо лошо в банички, чипс (пържени картофи) и някои други, анатемосвани последно време храни. Стига да се ядат със салата, като част от редовното хранене, а не между яденетата като ненужна (junk) храна, ако не са с мас, синтетични или модифицирани мазнини, или прекалено мазни, солени – но тези правила се отнасят за всяка храна.
    Киселият вкус обикновено е признак, че даден плод не е узрял и е негоден за храна (зелени джанки) или че някое вещество не е подходящо за храна (оцетна киселина). Някои слагат кисело в салата или супа, за повишаване апетита към по-тлъсти и пикантни храни, а такива по-принцип не бива да се ядат. Но понякога е нужна и малко кисела храна - въпроса е тя да не се яде редовно, по навик или поради грешни съвети. Кисела реакция (Ph<5.5) на тъканните течности на човека е признак за болестно състояние.
    Много неправилен уж-природен съвет е: солта - бяла отрова. Солта осигурява проводимост на тъканите и правилно разпространение на електрическите токове. Без соли в тъканните течности тялото не може да функционира! Естествено, че прекалено соленото е вредно. Захарта в умерени количества също не е вредна за повечето хора, за предпочитане е нерафинирана, обаче не кафява (карамелизирана), която е още по-лоша. Най-вредни са синтетичните подсладители, така че рекламата "без захар" е всъщност анти-реклама – такава храна не бива да се яде. (Диабетът трябва да се излекува -лек.10, а не да се до-поврежда тялото със захарин и пр.)
    Някои по-стари природосъобразни напътствия разделят храните на алкални (плодове, зеленчуци) и кисели (месо, тестени, готвени храни). Има се предвид разултата от тяхното храносмилане - течностите в организма стават съответно по-алкални или по-кисели. В тези правила също няма пълно единодушие, твърде ревностни и настойчиви са, някои може по-скоро да объркат (напр. киселият лимон е алкална храна), отколкото да помогнат за правилно хранене и са излишни и неподходящи за днешното време.
    Също неправилно е мнението, че подходящата храна зависи от кръвната група. Има храни, които са по-добри и други, които са по-неподходящи за даден тип плътно тяло, но няма категорични или задължителни правила.
    Недопустимо е редовно повръщане, при преяждане поради слаба воля, мания за отслабване или уж-езотерични съвети (т.н. тигър).
 
Общи съвети:
    Полезно е за лечение, дезинфекция, каляване на лигавиците и специфично енергийно зареждане по 1-2 глътки ракия или водка, веднъж на 1-2 седмици, както и изжабуркване на устата. При нужда може да е 2-3 пъти седмично, при остри инфекции – до 2-3 пъти дневно, но само докато трае проблемът.
    В някои питиета (Кока кола, Пепси) е много полезно да се добавя малко жива вода (лек.19) – 2-3%. Това съществено намалява вредата от тях, като намалява киселинността и други вредности, без химични реакции. Още по-добре е да се модифицират, като им се добави 50% захарно-медова вода на вкус.
    Желателно е готвена храна да не престоява повече от 3 дни в хладилник, разрязан плод до 4, нарязан зеленчук до 5 дни. Съдове от алуминий, алпака (неръждавейка) и с тефлоново покритие (незалепващи) не бива да се използват за по-дълго съхраняване на храна. Най-добри са стъклените и порцелановите, също емайлираните и повечето пластмасови (без полистироловите). Недопустимо е използване на микровълнова печка, понеже поврежда силно и трайно храната на ЕИ ниво, макар че бързодействието й е съблазнително.
    Не е страшно да се хапне леко мухлясала храна. Дори в известна степен е полезно - организмът извлича необходимите му естествени антибиотици, а вредното ще бъде тренинг за имунната система – тя закърнява, ако не се стимулира.
    Не бива да се допуска маниакалност към здравословно хранене, която все по-често се среща в развитите страни, наречена е орторексия и в тежките случаи граничи с психична болест. Подобни са анорексия (липса на апетит, обикновено психично обусловенa, често поради мания за отслабване) и булимия (болестно силен апетит или периодично преяждане). Тези и други подобни проблеми често имат кармична основа и трябва да се лекува причината – лек.11.3.
 
      Всичко това са препоръки, а не закон – колкото повече от тях се спазват, толкова по-добре, но когато това е трудно, неприятно, нежелано, човек не бива да се насилва. Ако се желае нещо екзотично, необичайно, макар и вредно, нека да се изяде без притеснение. Еднократна или спорадична употреба няма да навреди, докато опитите за принуда може да имат доста нежелани странични ефекти, като анорексия и булимия. Постепенно, с общото духовно израстване, чрез медитация и подходящи помощни средства ( лек.6 ), правилното хранене ще става все по-лесно и естествено. Важно е да има добро желание, малко воля, и повече любов и толерантност към себе си и своята не-идеална природа.
 
ДНЕВЕН РЕЖИМ.
    Да не се прекалява с точни часове на хранене, точен грамаж на храната и др. под. Хранене в точно фиксирани часове може дори да е вредно - ако човек още не е гладен, не бива да яде. Обаче е желателно да се спазва приблизителна ритмичност, която стимулира организма да си изгради оптимална вътрешна нагласа за редуването на хранене – почивка – работа и др. дейности, при което всички те се осъществяват най-правилно и са най-полезни. Освен това като се редуват предимно физическа с предимно умствена дейност, всяка от тях е активна почивка за следващата.
     Много и противоречиви са и препоръките за разпределяне на храната през деня. При средно развит човек, храната дава почти половината от енергията, необходима на организма, но не я дава веднага, директно. Първо е нужна енергия за нейното смилане, за да даде своята. Не случайно след ядене на човек му се доспива, тъй като голяма част от кръвта и съответната енергия са насочени към храносмилателните органи. Затова след ядене е добре да се полегне, поседне, почете или да се върши по-лека работа. Обикновено основно е обедното хранене и след него е подходяща почивка или лека умствена дейност – и без това през лятото е доста горещо за физическа работа по обед. Няма нищо лошо след ядене да се поспи. Както хищниците, така и тревопасните и плодоядни животни, ръководени от природния инстинкт, след хранене лягат да спят. Стандартната диетология съветва да не се ляга с пълен стомах, което не може да се приеме за общовалидно правило. Ако това пречи, напр. трудно заспиване – да не се прави. Има и случаи на стомашни проблеми, за които това е в сила, макар че по-правилно е те да се лекуват; както и при преяждане, което пък не бива да се допуска. При усилена работа през деня е по-добре основното ядене да е вечер.
    Трудно може да се каже колко храна да се яде, тъй като оценката много или малко е субективна, а да се мери всяко ядене с кантарче е болезнена маниакалност. Най-естественото правило е да се яде докато си гладен, за предпочитане да останеш малко недоял, отколкото преял - без да се стига до усещане за препълване и подуване на стомаха, а само до приятно леко запълване и изчезване чувството за глад. Това не се отнася за случаите на психо-програмирано или кармично обусловено недояждане, които трябва да се лекуват (лек.11).
 
     ЕТИКА на храненето - чиста храна, чисти приятни съдове и прибори, красиво подредена маса, с измити ръце; без да цапаме околни предмети и себе си с храна или питиета; на чисто, приветливо уютно място; в спокойна, ведра обстановка; с красиви мисли и чувства. Редно е да се храним елегантно и красиво, спазвайки и другите основни правила на етикецията и естетиката - както за собствено самочувствие, така и за приятни емоции у околните, но без престараване и вманиачаване, винаги във вътрешно спокойствие, без напрежение, без притеснение. И не само на гости или в заведение, а и в къщи.
 
МЕСОТО.
    Без никакви доказателства, конвенционалната диетология твърди, вслушвайки се покорно в съветите на тъмнинатите, че е необходимо да се яде месо. Дори от Библията (Евангелие на Йоан) е известно, че месото не е добра храна за човека, особено за стремящия се към духовно-интелектуално израстване. Растителните клетки са по-лесни за подчиняване и усвояване понеже са на по-ниско ниво от животинските. От различните меса най-малка е вредата от рибено и пилешко, които са на по-ниско ниво сред животните. Яденето на месо довежда частичка карма, за съучастие в убиване на животното, докато от растенията обикновено се взимат само малки части, което не им пречи или плодове, които тъкмо за това са предназначени. За хората от най-ниските нива няма съществена вреда от ядене на месо, обаче за по-високите нива то е все по-голяма пречка за развитието им. Постепенно те започват да усещат неговата непригодност за по-фините им хранителни нужди и спонтанно да го отбягват. Най-висшите нива са недостъпни за месоядци. Но еднократно или спорадично хапване на месо не е толкова вредно и не бива да се фанатизираме.
     От друга страна просто неядене на месо или опити за заменянето му със соеви продукти не е достатъчно за добро хранене. Няма голяма полза и само от спиране на месото, ако не се съобразяват другите важни правила. Дори може да има случаи, когато вегетарианството е по-лошо (напр. много бобови или тестени храни и сладкиши, малко плодове и салати), отколкото ядене и на малко качествено месо, но с изобилие от пресни сурови салати.
     ЕИ съставки на месото са много по-вредни за човека, в сравнение с тези на растителната храна и тази разлика е по-голяма, отколкото при плътните съставки. Месото съдържа от 20 до 40% вредни ЕИ съставки, 40-50% безполезни и едва до 9% полезни, докато във вегетарианска храна, подбрана според съветите в тази лекция, вредните са не повече от 4%. При смъртта на животното, в тъканите му се записва информация, а в кръвта се отделят химически съединения, много вредни за нехищници.
     Тялото на пред-човека, от края на 5-та ера е било за смесено хранене (растения и месо), докато съвременният разделно-полов човек, създаден в началото на сегашната 6-та ера, е растителнояден и по-точно плодояден. Както и най-близките ни родственици – маймуните. Като резерва е запазено и смилане на месо. Анатомията и физиологията са доста различни при хищниците - бързи крака, остри нокти, мощни челюсти, нямат плоски кътници, имат остри резци и по няколко кучешки зъба на всяка челюст. Плодоядните и човека имат само по един, погрешно наречен кучешки – те са за чупене на ядки, не могат да разкъсват месо; но имат плоски кътници за стриване на растителна храна. Хищните имат малко слюнка, кисела, без птиалин, стомах с 10 пъти повече солна киселина – за по-бързо смилане на белтъчините в месото и къси черва - само 3 пъти дължината на тялото. Основна причина е, че месото се разлага много бързо, а през по-късите черва преминава за по-кратко време. Растителноядните са с обилна слюнка, алкална, с птиалин, имат по-дълга храносмилателна система - 6 до 12 пъти тялото. Повечето плодоядни имат малък апендикс, който участва в смилане на целулозата, хищните нямат.
   Защитниците на месоядството неправилно твърдят, че само в месото се съдържат незаменимите аминокиселини. Хлябът, млечните произведения и особено ядките (орехи, бадеми, лешници) съдържат всичките - и заменими и незаменими. При това, в по-подходящи пропорции, в много по-качествена и лесно усвоима форма, в сравнение с месото. И без вреда за човека. Освен това при нужда човек може сам да си синтезира белтъчини в белия дроб.
     Много вегетариански общности по цял свят живеят от столетия в цветущо здраве, работоспособност и дълголетие, по-добри от средните в обществото. Много мъдреци, държавници, учени, и други извести личности са били или са вегетарианци – Буда, Сократ, Питагор, Платон, Плутарх, Конфуций, Исус-Христос, Ганди, Леонардо, Толстой, Волтер, Жан-Жак Русо, Ромен Ролан, Айнщайн, Асен Златаров, Вл. Димитров-Майстора, Петър Дънов, Пол Маккартни, Ричард Гиър, Шаная Туейн, Ким Бейсингър, Алисия Силвърстоун, Лили Иванова и много други.
    Много хора смятат, че яденето на месо им дава сила и бодрост, но това е привидно - естествените очистителни процеси при вегетарианство, макар в крайна сметка да оздравяват тялото, могат да се проявят временно като отпадналост или сънливост. Наяждането с месо ги прекратява, което дава външен ефект на сила и бодрост, но в крайна сметка доразболява организма, създавайки нови отпадъци и токсини в тъканите. Това е подобно на наркотиците, които също предизвикват еуфория и илюзорна бодрост, но краят често е трагичен. Прехода към вегетарианство може да стане по-лесно и безболезнено след няколко дни лечебен глад – лек. 11.
 
     НАКРАТКО: яде се всичко, което е вкусно от безвредните храни; предимно сурова растителност, черен хляб, зърнени, варива, млечни, месо по изключение или хич (пиле, риба, без BST), пълномаслени храни; без много тлъсти, много сухи, много кашести; без преяждане, без броене на калории и химически състав; редовно хранене, спокойно изядена, добре сдъвкана храна.
 
    Много от ППХ, израствайки духовно, ще имат все по-малка нужда от храна, както и от сън. Все повече енергийни нужди ще се задоволяват чрез чакрите, директните енерго-приемници (тимус, среден мозък и пр), от Слънцето чрез кожата, очите и др. Но известно количество храна винагище трябва за обновяване на клетките и за някои специфични за плътното тяло енергии. Храненето може да се ограничава само при вътрешно-медитативно знание за това, потвърдено от духовните водачи.
     Правилното хранене, съобразно тази лекция (на определен етап от общия духовен растеж, при добри вътрешни и околни плътни и ЕИ условия) ще осигури физическо и психическо здраве и работоспособност, добра памет и настроение, приятно ухание на тялото и дъха, липса на зловонни и цапащи изпражнения и пр, условия и стремеж към все по-висше духовно и физическо усъвършенстване.

 
Лекциите ще бъдат осъвременявани периодично.  

 НЕО-ЕЗОТЕРИЧНИ  ЛЕКЦИИ – л.07, v.3 (мар.10)
Esoteric Copyright– Симон Живков, 2009
To top / начало ;    Home / главна стр.